Широкоразпространено е мнението, че в поведението на детето няма място за агресия. Агресията като понятие в психологията не притежава единствено и само негативно и враждебно намерение. Важно е да се позволи на детето да покаже своята несъгласие или чувство на гняв в определена ситуация.

Агресията е движение, способност да достигнем това което желаем, обратно на пасивността. Чрез нея можем да се утвърдим, да изразим себе си, мислите, чувствата и емоциите си. Агресията е онази сила, която ни позволява да противостоим и да се справяме с това, което ни предстои. Когато тази естествена реакция е блокирана, задържана дълго време или е потисната от страх от ответни действия, то тогава се създават вътрешни условия за реактивно поведение. Невъзможността на детето да покаже какво усеща води до натрупване на агресия, която в определен момент може да бъде насочена не към когото трябва и не с тежестта която се налага. За децата подготвящи се да излязат от семейната среда е необходимо да развият социално важното умение да се утвърждават. Примерите на утвърждаване включват, да се поиска информация, да се започне разговор, да може да отговаря на натиск със съответна на случая сила.

Необосновано агресивното поведение може да застраши учението и да доведе до дефицит на умения, поради невъзможността на учителите да се справят с такива деца те биват отхвърляни. Утвърдителното поведение може да улесни учението и съответно постигането на по-добри резултати.

Агресията на възрастните може да се изразява не само с директната й проява, но с това да се подтискат и да не се уважават стремежите на детето. Неразбирането на неговия недвусмислен език и ясни протести. Нивото на стрес в семейството и положителните и отрицателни взаимодействия, проблеми в училище, неврологични или поведенчески разстройства, емоционална травма оказват влияние децата да се насочат към агресивни неконтролируеми действия. Децата моделират поведението си копирайки възрастните около тях, наблюдавайки и имитирайки начините на другите да се справят със своя страх и фрустрация.

Масовата култура също може да внуши стратегии за справяне. На какви модели са изложени децата по телевизията или в общността? Кои от тях са успяващи и печеливши? Когато хората се опитват да решат проблемите с физическо насилие, децата погрешно го приемат за адекватно поведение. Те не познават друго.

Веднага след раждането си децата попадат в свят изпълнен с условности и правила, които няма как предварително да са усвоили. Възрастните са тези които ги научават на “правилата на играта”. Децата нямат социални умения и самоконтрол да управляват поведението си. Когато не намират думи да изкажат агресивните си чувства или не са окуражавани да се изразяват, те се разстройват. Не могат сами да преодолеят нарастващото ниво на гняв у себе си или у другите.

Родителите могат да създадат усещането за принадлежност към една здрава семейна среда, в която детето да се чувства сигурно и защитено. Ние сме тези, които ще му създадем усещането, че е обичано и много ценно за нас, като го слушаме какво говори. Така то ще се научи да споделя, да търси събеседник. Отделните ситуации за които разказва са картини, даващи представа за целия му свят. Разказвайки за случилото му се детето търси подкрепа, похвала или помощ. Често в това, за което говори, се крият лични проблеми. За него те са толкова важни колкото са и тези на възрастните. Често то има проблеми, свързани с изживявания в личен план, за които родителите не си дават сметка и дори ги омаловажават и пренебрегват. Понякога интереса от страна на възрастните се свежда до това какво се прави в училище, как се представя детето там, дали е слушало, какви оценки получава, дали се е нахранило… и толкова. От тук нататък то е само. Какви са неговите чувства, емоции, отношения към приятели, учители, съученици?

Нужно е да се научим да приемаме отказа на детето и да уважаваме неговото НЕ. Да го оставим да се справя само, когато то желае това, да му разрешим да порасне.

Ваня Овчарова

Публикувано в списание “Здравей”