Ваня Овчарова, аналитичен психотерапевт

Полезно

Родителство след раздяла или развод: видимата страна

В наше време има двойки, които преминават през горчиви и болезнени раздели. Кой страда повече?
Децата, разбира се!

Скоро бяхме свидетели на такава раздяла станала обществено достояние благодарение на медиите.Тази история придоби широка и скандална известност. Става дума за случая в Асеновград, бащата българин, майката полякиня. Децата бяха станали заложници на невъзможността на възрастните да говорят по адекватен начин, на невъзможността да уредят личните си взаимоотношения. Всеки от тях искаше да нарани и да причини болка на другия, изхождайки единствено от личния си интерес, прехвърляйки децата, като парцалени кукли. По изключително грозен начин бащата е настройвал децата срещу майката и обратно, децата сега са при майката където се случва може би същото, майката настройва децата срещу бащата.
Къде тук е истината?
Къде е тук мисълта за конфорта на детето?

Хванати в мрежата на горчивото отхвърляне, враждебността и срама, създаден от техните родители, децата имат малко или нямат защити. Те не могат да се бранят поставени срещу скала от отчуждение, с която се сблъскват – не можещи да “изберат” единия родител или другия.
С кого да бъдат на Коледа или на рождения си ден?

Децата обичат и двамата си родители. Тяхното страдание е огромно и често постоянно особено когато са принудени да слушат унищожителните тиради на единия от съпрузите за другия. Често без да си даваме сметка поставяме децата пред трудни дилеми и очакваме те да поемат тежестта на нашия избор. Очакваме също така да се справят със своите задължения в училище, очакваме добри резултати. Неразбираме защо се държат странно и не така както очакваме. Смятаме че ги познаваме добре, а те реагират различно.
Какво се случва?

Ние сме тези, които имат конфликт,той е наш, детето няма отношение и не е необходимо то да взима страна. Не е нужно да търсим справедливост за себе си през чувствата на детето, обвинявайки се един друг.

В общ интерес и особено в инерес на детето

  • Намерете специалист терапевт, за да “изпуснете парата” на чувствата ви на фрустрация, гняв, нараненост или загуба.
  • Никога, по никакъв повод не използвайте детето си за ваш довереник. Не карайте детето си да пази нещо като ваша тайна.
  • Отговорността е на родителя да запази своето дете – а не обратното.
  • Не говорете лошо за вашия бивш пред вашето дете. Децата са предани и на двамата си родители. Те имат това право. Това е нормално.
  • Погрижете се за себе си по време на раздялата или развода. Развода е фактор, оказващ много силен стрес. Той влияе върху вашата, психика, физика, чувства и емоции. Отслабва имунната ви система. Пада личната самооценка. Губи се вярата за нова връзка. Появява се страха от самотата.
  • Потърсете помощ, време да се отпуснете. Потърсете професионални грижи, приятели и близки, които ви подкрепят.

  • Запомнете, че и това също ще отмине. Не се фиксирайте върху дребни неща.
  • Не се обвинявайте или срамувате, и не си казвайте, “никога повече”. Вие все още сте струващ, ценен човек, има живот и след раздялата, и вие не сте сам.

Съвместното родителство

Ако изобщо е възможно, вземете уроци по съвместно родителство с вашия бивш. Това е най-добрия начин да запазите своите деца. Залогът е висок за цялото семейство.Разделениете родители, които успяват са онези, които имат желание да оставят собственото си его колкото е възможно повече, за благото на децата.

Децата са понесли много болка в процеса на раздялата.Преживели са противоположните позиции на своите родители, и направените негативни изявления, от чувството за безпомощност да променят ситуацията към по-добра.

Децата неизменно се обвиняват за това, че са предизвикали раздялата, особено ако към ситуацията не се подхожда с достойнство и уважение, както често се случва.

На децата трябва да се напомня, че разводът няма нищо общо с тях, че двамата родители или грижещите се за тях много ги обичат, и че тяхното добруване и сигурност е от първостепенно значение.

Родителите в подобна ситуация често се нуждаят от помощ да поддържат яснота, да установят границите и да им се напомнят основните насоки за благополучие както на техните деца, така и на тях самите.

Имайки куража и зрелостта да търсят консултации за съвместно родителство е голяма и ценна стъпка, която трябва да се направи. Ползите са огромни, а резултатът положителен.
Ваня Овчарова