Менопаузата при жените-някои психологически аспекти
Често се смята, че активността на жената е пряко свързана с нейната мисия да роди и да възпита децата си. Обикновено във времето след 50 години, когато настъпват първите признаци на менопауза при жените, децата вече са поели по своя път. Все по-малко имат нужда от своите майки. Остава грижата за възрастни родители, ако има такива, или очакването за внуци. Собоствените чувства и желания, външния вид все по-малко ни вълнуват. И като че ли основната женска социална роля се изчерпва до момента, в който настъпват първите признаци на менопауза, след нея очакваме старостта.
Започваме да водим живот в който женската ни същност остава на заден план, започваме да мислим, че вече не ни е нужна, опитваме се да я скрием, да избягаме от нея и всяка го прави по различен начин.
Градим имиджа на велики професионалистки, често дори с цигара в ръка и много дим около нас, с изтрита женственост, строги и безкомпромисни бизнесдами, всяващи страх и ужас у колегите. Работим усърдно, максимално се натоварваме с все повече работа за да избягаме от себе си. Контролираме живота на близките си.
Хващаме се здраво за тенджерата и черпака барикадираме се в кухнята зад печката, за да не би случайно някой да забележи, че сме жени и все още продължаваме да бъдем такива. Ставаме големи готвачки, достигаме кулинарни върхове, за да покажем поредното ястие зад което отново да се скрием.
Всички знаят на каква възраст сме и очакват от нас да приемем, че женската ни същност си отива и е нормално и дори социално приемливо да започнем да водим себезаличаващ начин на живот. Да сме в услуга на близки и колеги, независимо дали това ни харесва или не. Ние самите също носим в себе си тази представа. Тя е продукт на възпитанието, културата, така са се държали нашите баби, майки. Това е една социално приемлива позиция, която ние неизбежно приемаме защото си мислим, че така трябва. Влизаме в предварително отредената ни роля и спираме да желаем да излезем от стереотипа. Спираме да желаем да бъдем щастливи.
Така изпадаме в едно често съпътстващо през отделните етапи на менопаузата състояние – депресията.
Признаците биха могли да бъдат, усещане за внезапна печал, гняв, раздразнителност, силна тревога, чувство за вина, напрегнатост, чувствителност, потиснатост, затваряне, загуба на настроението, чувство за безнадежност, самообвинения, понижаване на интереса към обичайните дейности, значително понижен тонус, безсъние, липса на апетит, самота и др. Някои жени страдат без да има нужда, защото мислят, дискомфорта и проблемите са естествена част от стареенето. Но депресията не бива да се счита за естествена част от стареенето. Именно депресивното състояние би могло да обуслови патологичното протичане на климакса.
Прекарвайте времето си с околните. Жените в този период от живота си често се отдръпват от околните, защото погрешно смятат, че не са добра компания за тях. Много важно е да установите контакти с другите, особено ако живеете сами. Отделете време да правите онова, което ви харесва. Потърсете помощ.
Съвсем естествено е човек да изпитва страх, когато знае че в неговия организъм протичат промени, непознати до сега и затова е много важно да се потърси съвета на лекар специалист в областта на менопаузата и да получите информация за проблемите и последствията свързани с нея, какво точно се случва с вас и какво предстои. Така получената яснота ще ви накара да се чувствате по-сигурни и ще понижи усещането за страх и безнадежност.
Животът продължава, радвайте му се всеки ден. Спомнете си своето детство. Когато бяхте момиче на 6-7 години, 25-годишните вече са ви изглеждали прекалено стари. Но когато един ден все пак дойде времето и вие да доживеете до тази “преклонна” възраст, се оказва че 25 години са една прекрасна възраст и съвсем не е толкова страшна колкото ви се е струвала тогава. На 50 може би вече си мислите че е дошла дълбоката старост, но я си спомнете за вашата 85-годишна баба, която със сигурност се е отнасяла към тези години едва ли не като към своята младост.
Не губете способността си да се забавлявате. Избягването на дейности, доставящи радост и удоволствие само прави нещата по-зле. Продължете да се занимавате с онова, което ви е приятно ще почувствате отново себе си. Дайте си почивка Бъдете реалистични за нуждите и очакванията които правите за себе си.
Момичета вижте се в огледалото, направете нещо за себе си. Усещането за жена е това, което всяка от нас притежава и носи със себе си. Любовта и щастието не са привилегия единствено и само на най-младите.
Ваня Овчарова
Публикувано в списание “Здравей”
Чакам дете – психологически характеристики през периода на бременност и готовност за майчинство
Съществуват редица фактори характеризиращи адаптацията на жената към бременността и майчинството. На пръв поглед това биха могли да бъдат историята и личните преживявания на бъдещата майка; настоящите взаимоотношения в семейството и с партньора; качествата на личността; отношението към собственото тяло и физическите промени които неминуемо следват по време на бременността; особености на връзката с бъдещото дете и т.н. Обезпечаването на здрави условия за развитието на плода са част от личната сфера на жената.
За добро или за лошо разрушаването на традиционните представи и модели за семейството са довели и до промяна в ролята на жената. Тя вече живее с други приоритети в много случаи се смята че бременността и раждането са период на слабост и загуба на влияние и позиции в професионалната сфера. Бременността понякога е нежелана, неочаквана и изненадваща, плод на случайност и недостатъчна предпазливост. Подобно възприемане на бременността в никакъв случай не помага нито на бъдещото дете, нито на бъдещата майка.
Психологическата не готовност за раждането и майчинството има оправдания. Търсената икономическа стабилност все не е достатъчна, а това води до позакъсняло майчинство със завишена отговорност и тревожност за част от майките. При други майки се изразява в изцяло прехвърляне на отговорността и грижите за детето на хора от близкото обкръжение (баби, детегледачки). А това е чисто бягство, абдикиране от майчинство и е родителство от време на време. Макар потребността да бъдеш майка да е заложена от самата природа, обществените норми, нагласи и ценности на цивилизацията обуславят заразата да изглеждаш а не да бъдеш и така оказват своето пагубно влияние. Бягството от нормалността от естеството на нашата човешка същност е бягство от здравото и води към болестта. Чумата на нашето съвремие е отказа от изживяване на лични емоции.
Погрешна е представата, че едва с раждането и поемането на първата глътка въздух детето започва своя жизнен път като игнорираме неговият живот в утробата. Съществуват редица изследвания, които ни дават представа за неговите емоции и чувства в този период. Водещи са разбира се тези на майката и неминуемо те оказват влияние върху благосъстоянието на плода. Основните източници на стресогенни въздействия за плода са семейната среда, майката и бащата. Майката е обект на първата любов на детето и нейната неадекватна реакция (пренебрегване присъствието на плода, тревожност, отсъствие и липса на физически контакт) се възприема от детето като не любов, изоставяне и оказва сериозно психотравмиращо въздействие. Липсата на физически контакт се отразява неблагоприятно на емоционалното развитие на детето. Психологическата сепарация на майката от новороденото е неприятно за детето, води до понижаване на психологическия тонус и настроението, до развитие на усещането за тревожност и неувереност.
В периода на бременността у майката могат да изплуват неизживяни детски психологически проблеми, взаимоотношения със нейната майка, семейни конфликти, нарастване на тревожността, повишаване на внушаемостта.
Какво се случва с жената по време на бременността?
Какви изменения настъпват в мотивационната сфера?
Как да се подготвим психически за идващото бебе?
В най-ранният етап от бременността (до 12-14 седмица) жената все още не е твърде наясно какво се случва с нея, какво предстои и основно преживяванията й са свързани с това да се вземе решение за съхраняване на бременността. Изключение в това отношение правят жените които предварително са взели решението да имат дете, при тях бременността е планирана и очаквана. За някои жени бременността се възприема и като непреодолимо препятствие по пътя на професионалното развитие. Други жени не проявяват ярко желание да бъдат майки, примиряват се с възникналата ситуация или се подчиняват на волята на своите близки, прибягват до формални причини свързани с демографския срив, или така трябва защото са семейство („моят мъж настоява да имаме дете“ и т. н.). Друго характерно за този период е преживяването на информацията, че бременността е факт. Личното осъзнаване и възприемане на тази информация е строго индивидуално както за майката, така и за всички останали. Каква ще бъде реакцията на бащата, на близките, дали те ще изразят подкрепа или отхвърляне може да се окаже решаващо и да определи последвашото отношение и действие към плода. В началния период също така настъпва ярка реорганизация и промяна на приоритетите, все още мотивите свързани с майчинството са по-слабо изразени и неясни. Какво се случва обаче на следващият етап (14-28 седмица). Доминиращо е преживяването свързано с движението на плода. Оттук нататък реалността на бъдещото дете става очевидна за жената от това произтича разделението на „Аз“ и „детето“. Появява се първата възможност на майката за нейното реално а не въображаемо взаимодействие с плода. Именно тези нови взаимоотношения при които детето става инициатор за контакт, който жената от своя страна подкрепя и поддържа. Следене за движенията на плода, старание да се заеме поза в която детето би се чувствало по-комфортно. Приемане на по пълноценна и здравословна храна съобразена и с нуждите на детето. Идеята за майчинството става по-ясна и конкретна. По време на последния етап от бременността (28 седмица до раждането) се налага преживяването на подготовката за раждането и появата на детето у дома, нараства желанието да се види и опознае. Жените готови да станат майки с голяма любов очакват своето дете обикновено свързват активното движение на плода или неговият застой с режима на спане, игра или хранене. Разглеждат поведението му като ответна реакция на определено въздействие на средата. Формира се активно отношение към детето. Проявява се привързаност и нежност към него още преди то да се появи на бял свят. С настъпването на края на бременността образът на реалната домашна ситуация става емоционално наситен, започват ремонти и практически действия да подготвят дома за идването на детето. Следва подготовката и преживяването на самото раждане.
Периодът на бременност представлява уникална възможност за личностно израстване на жената и е решаващо придвижване към зрелостта и самоуважението. Той наситен с многообразни преживявания свързани с промяна на физическото Аз и възприемане своето съществуване съвместно с друго същество – бъдещото дете. Разкрива особеностите на личността и характера на жената, които са определящи за взаимодействието й с детето.
Ваня Овчарова
Публикувано в списание “Здравей”