За механизмите
За да стане ясно каква е причината да търсим решение на много проблеми в тялото, нека да си спомним как нашето тяло реагира, например на рязък и неочакван силен вик или удар. Да! То се свива! Свиването е естествена и разбираема реакция на тялото срещу агресия. А да бъдем още по-точни, това е стягане на тялото за по-нататъшно отреагиране на ситуацията в отговор на агресията - бягството или нападение. Но това е, така да се каже здравия начин по който биха могли да се развият нещата… Можем ли да реагираме адекватно тук и сега но така че да успеем да заявим себе си, да покажем самоуважение?. В реалния живот по-рядко имаме възможност да отговорим адекватно на външното послание. Като правило пред нас се изправя цяла планина от ограничения от рода на: не трябва, така добрите деца не правят, страшно е, не мога, а какво ще стане, ще спре ли да ме обича, а как ще изглеждам, какво те ще кажат, ще се изложа, няма да ме харесат и т.н. Тогава започваме да губим почва под краката си, губим своята увереност, чувството за реалност, потушаваме в себе си ответната реакция, а често и самата ситуация. Добре е ако след това, все пак ни се отдаде възможност да преживеем ситуацията отново, да се разплачем, в сърцата си да наругаем онзи който ни е обидил, да изкрещим, да кажем НЕ. Можем, разбира се да си го изкараме на близкия човек до нас, на колегата, на съседа но това едва ли ще ни накара да се почувстваме по-добре. С години, дори с десетилетия носим, следи от обиди, отчаяния, гняв, разочарования, предателства, лъжи и изневери.
В какво се изразяват тези следи?
Във вид на така наречените зони на блокажи и напрежения в тялото. Блокажът това е хроническо напрежение в тялото, зад което стои актуален проблем. Актуален, означава още жив, не отреагиран проблем, който все още на съзнателно или несъзнателно ниво ни безпокои.
За травмата
И така на човек са му нанесли психотравма и тялото се е свило. Къде по-точно то се свива? Ако към теб замахнат, ти рефлекторно ще напрегнеш колене, диафрагма, шия, ще отдръпнеш главата си назад, за да се предпазиш, ще присвиеш плещи, и ако нямаш подтиснати корени на агресия ще свиеш юмруци. Тялото знае много по-добре от нас как да се защитава. Затова на всяка ситуация тялото намира свой отговор - поза или движение. Налага ни се обаче да реагираме с разрешението на нашия вътрешен съдия (той е продукт на това на което са ни научили до сега). А той понякога казва: "Мълчи! Не е редно да реагираш по този начин. Не е важно какво чувстваш сега. Бързо се усмихни". И вечерта вече тялото започва да боледува. Ако ви провърви, проблемът се разрешава с болка (това се нарича психосоматика). Ако се страхувате да не бъдете наранени и ви се наложи да преживявате страх отново и отново, с течение на времето тялото на нещастния и подчинен човек завинаги или за дълго ще приеме формата на обиден, подтиснат и изплашен човек. Оттук нататък всеки, ще си позволява да ви обижда и наранява. Все едно да излезете на площада с плакат: "Всеки може да ме удари!" И желаещи ще се намерят.
За детството
Особено тъжно е но от ранно детство се учим да сподавяме в себе си естествените нужди и реакции на нашето тяло. Едва ли крещящото от глад дете може да разбере, че все още не е дошъл часа за хранене, или мама сега е заета и ще се наложи да почака. Бебето няма как да знае смисъла на думата "лигави се"- може зад мрънкането и хленченето да стои нещо много просто - желание да бъде гушнато, приласкано, за да усеща топлината и мириса на своята майка. Майката от своя страна се ядосва на неразбирането на детето. А бебето ще получи своя първи урок, който ще бъде добре запомнен.
За бронята
В процеса на нашето порастване успяваме да натрупаме достатъчно неотреагирани напрежения. Те изграждат нашата защитна броня, която ни пази да не ни се случи да преживяваме отново разочарование и страх. Бронята обаче започва да ни защитава не само от негативния опит, а и от всичко което може да ни се случи. Така се появяват хората със сподавените чувства, забраняващи си да обичат, да се радват, да се доверяват, недопускащи удоволствие.
За енергията
Проводник на емоционалната информация в тялото за следите от болки е енергията. Думата енергия в контекста на психотерапията се употребява в работата на основателя на телесно ориентирания подход ученика на Вилхелм Райх, Александър Лоуен, и други техни последователи. Какво се случва в тялото в енергиен план, когато човек получи психологична травма? Неотреагираният проблем задържа енергията и тя остава в тялото образувайки блокаж. Тялото изгражда своя защитна броня, човек придобива определен начин на движение, държание, реагиране, поведение, чувстване и начин на живот. И така за да се създадат колкото може по-малко неудобства на "бронята". То е и разбираемо. Опитайте да си представите че се движите облечени в желязна ризница с тегло 20 килограма. Искаш или не искаш, ще ти бъде трудно да танцуваш или да ходиш с лекота както би желал . Бронята постоянно ти напомня как не трябва да живееш, какво не бива да си позволяваш, за да не ти се случи отново да изпиташ болка. И човек започва да избягва ситуации, където може отново да се сблъска с болката и страданието. Лъганият няколко пъти престава да се доверява. Изоставяният сам бърза да изостави. Уплашеният си стои вкъщи, не си показва носа навън. На всички тях им се струва, че сами взимат тези решения. А всъщност те се ръководят от стаените в тялото следи от болка, страдания и разочарования, които напомнят за себе си при всеки удобен случай. Именно затова решаването на проблем на ниво съзнание налага да се включва и тялото със своите движения и ограничения.
За тенджерата под налягане
Блокираната енергия може да остане в тялото дълги години. Получава се ефекта на тенджера под налягане забравена на котлона. Ясно е какво следва да се случи. Често носим такава тенджера в себе си и е безумно да не искаме да се разделим с нея.
За преживяванията
По време на терапията се преживява отново целият набор от подтиснати някога емоции. Гняв, агресия, срам, радост, желание да се харесам, да бъда забелязан, признат и много други. Отново можем да преживеем опит от движения, които отдавна сме си забранили или сме "забравили". Да се помолим искрено и да видим че не е задължително да бъдем отхвърлени, а можем да получим това което желаем и няма да се случи нищо страшно. Да накараме някой да ни повярва, да ни последва не само за да го притежаваме, контролираме и владеем, а да изпитаме истинско удоволствие от това да общуваме с него, да му се доверим, да се харесаме. Да отговорим искрено без да се страхуваме че ще ни отхвърлят и намразят. Да кажем НЕ, да кажем ДА, ако наистина желаем, не само за да се харесаме. Оттук следва разширяване на личното поле от възможностите за справяне и движения. Добро планиране на действията и решенията. Приземяване, за да направим реална проверка на своята действителност. Изработване на нови по-успешни стратегии. Тогава терапията може да се счита за завършена.
За страданието и дискомфорта
То е знак, че вашата същност, вашата душа не е щастлива и се опитва да ви събуди за нови реалности и възможности за живот и мислене. Страха да излезем от защитите, уюта и печалбите на старите си стереотипни модели на поведение, прави промяната да изглежда почти невъзможна понякога. Работейки с тези страхове, детронирането на непродуктивните мисли и преживяването на "нови" различни чувства може в значителна степен да бъде улеснена промяната. Емоционалната трансформация и разрушаването на старите митове, травми, брони изискват отдаване на самооткриване и е придружена с преживявания и не става лесно както с магическа пръчица.